Главна насока на дейността на Фонда е интеграция на научно-техническия потенциал, съдействащ за развитие на здравеопазването, науката и културата, защитата на околната среда. Основание за създаването на фонда са дали проведените през 1991-98 г.г. научно-технически изследвания и създаването на концепцията за Универсална стабилизация на хиперкомплексни биосистеми от произволен тип и, като следствие, на принципите за структурна корекция на материята.
В процеса на многогодишни изследвания на влиянието върху организма на човека на пространствено подредени вълнови пакети, синфазни по отношение на произволно избрана и отнесена към конкретна зона на биоформата нулева точка, – е бил установен феноменът на ефективна нормализация на функционалното състояние на човешкия организъм.
По-нататъшните изследвания на открития феномен са довели до създаването на серии матрични резонатори с различно предназначение, работен елемент в които са специалните кръгови дифракционни решетки (КДР), разработени във Фонда “АЙРЕС”. Те притежават свойствата на синтезирани холограми и правят възможно структурирането на електромагнитни полета със широк диапазон на честоти, правейки ги кохерентни, при това по такъв начин, че получените полеви структури съответстват на определен тип кристални решетки. Такива кохерентно преобразувани полета, естествено, са способни резонансно да взаимодействат и със структурата на генериращия ги биологичен организъм. Освен това, КДР “АЙРЕС” представлява универсален катализатор на подреден синтез на материя от различен тип независимо от нейните физически характеристики, което прави възможно тяхното използване в различни области на науката и техниката.
Анализът на резултатите от физическите, физико-химическите и медико-биологичните изследвания, насочени към изучаването на този феномен и физическата природа на наблюдаваните явления, даде възможност да бъдат установени ред особености, присъщи на разглежданите резултати, което доведе до разработването на работна концепция за влияние върху всякакъв вид материя, опираща се на резонансно-вълновата природа на свръхслабите взаимодействия.
От ФРНМТ “АЙРЕС“ са проведени огромно количество научно-изследователски работи по изучаване характера на влиянието на кръговите дифракционни решетки върху биологични обекти и, по-конкретно, върху човека. Получени са изключително интересни, в известна степен даже неочаквани резултати, които е много трудно, а често и просто невъзможно да се обяснят от гледна точка на позициите на традиционната медицина.
Фондът “АЙРЕС“ е постоянен участник в научни конференции и конгреси. Някои модификации на произвежданите кохерентни преобразователи са получили високи награди на престижни международни изложби. Резултатите от научните изследвания на фонда са публикувани в авторитетни научни издания и в публикациите на фонда. В процеса на разработване са били получени повече от десет патента.
Разработената от колектива на Фонда “АЙРЕС“ “Концепция за Универсална стабилизация на хиперкомплексни биосистеми от произволен тип“ накратко може да бъде представена чрез следните основни тезиси:
1. Всяко материално тяло представлява сложна динамична полева структура. Ядрата на атомите, съдържащи практически цялата маса на веществото, заемат нищожна част от обема, а самата структура се образува и поддържа благодарение на взаимодействието на външните електронни обвивки на образуващите я атоми.
2. Всяка сложна материална структура, в частност, кристал или молекула на ДНК, е фрактален обект. При това идеалният кристал е строго периодичен фрактален обект. В един кристал дефектите от всякакъв вид (примеси, празни възли на решетката и т.н.) cа нарушения на периодичността.
3. Биологичният организъм е хиперкомплексно образование, структурата на което, особено в процеса на формирането си, е отворена саморегулираща се система. В съответствие с принципите за самоорганизация и физиката на отворените системи, (тоест системи, които са подложени на въздействие отвън от притока на вещество или енергия през техните граници), за преминаване на системата в режим на образуване на пространствено-организирани структури за сметка на външно въздействие, е необходимо величината му да достигне известно критично значение. При това въздействието трябва да бъде целенасочено, за да се осигури прехода на системата в друго, по-качествено състояние.
4. Тъй като всяка материална структура създава периодично поле от химически връзки, което има електромагнитна природа, и се поддържа от същото това поле, то като най-адекватен агент за външно въздействие трябва да се счита също електромагнитното поле, съгласуваността на което определя съвършенството на структурата.
5. За управление на процеса на саморегулация най-перспективно е резонансното взаимодействие на системата с въздействащия фактор – в дадения случай – със собственото кохерентно преобразувано електромагнитно поле. Съгласуваното резонансно взаимодействие, включвайки както пространствения резонанс, така и резонанса на честотите на трептене на полето и решетката на материята (цитоструктурата), ще способства за процеса на преустройство в посока усъвършенстване на нейната периодичност (отстраняване на дефекти) при най-малки (оптимални) величини на подаваната енергия. Такова резонансно взаимодействие по силата на принципа на фракталността, е възможно не само при размерно съвпадение на структурите на полето и биоформата, но и при тяхното кратно мащабно подобие. Трябва да се отбележи, че при резонансното взаимодействие е важно преди всичко да се осигури точност на достигането на условията за резонанс, а не интензивността на въздействащото върху веществото поле, което се постига в резултат на реструктуризацията и кохерентното преобразуване на собственото излъчване на обекта с помощта на кръговите дифракционни решетки “АЙРЕС“.
Фондът за развитие на нови медицински технологии “АЙРЕС“ е разработил метод за корекция на функциите на организма на основата на енерго информационното резонансно взаимодействие със собственото кохерентно преобразувано електромагнитно излъчване.

Методът се базира на няколко основни елемента:

1. Човешкият организъм е не само анатомично-физиологична субстанция, състояща се от органи и системи, а е сложна, на много нива биофизична структура, съществуваща в условията и по законите на окръжаващото пространство и време, с които се намира в сложни енерго-информационни отношения. Във всички изменения, настъпили в организма на човек, участват всеобхватните връзки между различните нива на организма и техните връзки с външния свят, а всякаква пълноценна корекция на организма е възможна само ако се вземат предвид нарушенията по всичките му нива.
2. Фрактален принцип на организация, функциониране и управление. Човешкият организъм притежава свойството на самоподобие на различните нива на системната йерархия, на "холограмност" на структурата си както като цяло, така и на всяко отделно взето звено.
3. Устойчивостта на информационните взаимовръзки в пълно съответствие с програмата, заложена в генетичния апарат, е показател за здравето на системата. Показател за устойчивостта на информационните потоци е кохерентността на присъщите на организма вълнови процеси, в това число електромагнитните.
4. Основен механизъм на взаимодействието на организма със средата на обитаване е резонансът.
От позициите на концепцията, разработвана във Фонда “АЙРЕС“, организмът се разглежда не само като анатомично-физиологична субстанция, но и като хиперкомплексна биологична система, включваща няколко нива, намиращи се в строга зависимост и съподчинение.
Първо ниво – елементарно, където основно действащо начало са елементарните частици на атомите на онези вещества, от които се състои биологичният обект. Свойствата на това ниво произтичат от свойствата на елементарните частици. Най-ярък представител на това ниво е електронът – най-малката частица, притежаваща вълнови свойства и участваща в образуването на електронните слоеве около атомното ядро. Всякакви промени в енергийните нива на електронните орбити съществено изменят състоянието на самия атом, също както и изменението на енергията на атома води до дестабилизация на електронните слоеве.
Второ ниво – атомно, където основно действащо начало е атомът. Всички свойства на това ниво се определят от свойствата на атомите на онези елементи от таблицата на Менделеев, които изграждат основата на биологичната тъкан – водород, кислород, въглерод, азот, сяра, фосфор и др.
Трето ниво – молекулно – още по-сложно, състоящо се от множество атоми, свързани чрез молекулни връзки и образуващи вещества с определени химични свойства: молекули вода, кислород, азот, въглеводороди. Те изграждат биологичната тъкан, ферментите и много от другите органични и неорганични елементи.
Четвърто ниво – клетъчно, където главна структурна единица е живата клетка с нейната много сложна структурна и функционална организация. Именно на това ниво започват да се проявяват свойствата на живото.
Пето ниво – тъкани. Състои се от структурно-функционално обединение на множества клетки според признаците на диференциация и изпълнение на определена съвместна функция.
Шесто ниво – органи, където разнородни тъканни образувания са формирани в анатомични структури – органи.
Седмо ниво – системно, представляващо съвкупност от органи, обединени от изпълнението на единна функция, която не може да бъде изпълнена самостоятелно от нито един от влизащите в системата органи.
Осмо ниво – централни регулатори. От една страна то включва невроендокринните структури на мозъка, управляващи и съгласуващи работата на всички физиологични системи и определящи имунните и адаптационните възможности на организма. От друга страна – това е кората на главния мозък, с нейната грамада от неврони и невронни мрежи, лежащи в основата на нейропсихичната дейност на човека и формиращи неговото съзнание. Във физиологично отношение – това е висшият център на нейропсихична дейност на човека, определящ го не само като биологична субстанция, но и като пространствено и социално ориентирана личност, интегрирайки го по такъв начин в единна социално-биологична същност. Човекът, бидейки във всякакъв смисъл представител на животинския свят, е придобил специфични черти във връзка с пребиваването си в социална среда, които го поставят на принципиално ново място в живата природа. От една страна, човекът, като биологичен индивид с всички присъщи на вида му черти, може да се формира само в човешка среда. Това се отнася особено за висшите психични функции - говор, мислене, съзнание.
Хипотетично, ако първото (резонансно-вълново) ниво се разглежда като вълнови и полеви осцилации на елементарните частици, то техните взаимоотношения и взаимодействия се проявяват чрез резонансно-вълнови процеси с определени честотни характеристики и дължина на вълната. Интерференцията на тези процеси на следващото ниво създава нови показатели за информационните честоти на същото това ниво. Интегрираните резонансно-вълнови процеси на ниво елементарни частици създават електромагнитни полета и в резултат на по-нататъшната интерференция определят информационните съставящи на всяко последващо ниво. При това информацията на нивото се определя само от информационния му капацитет. По такъв начин, всяко ниво има своя, различна от другите, вълнова честота, синхронизиращи се в организма в единен резонансен информационно-честотен процес. Информационното взаимодействие на нивата води до това всеки орган да функционира в определен честотен диапазон. При възходящ информационен процес дифракцията (разсейването на честотите) изпълнява ролята на фина авторегулираща система. В светлината на информационната теория патогенният процес в организма и подходите към лечението могат да бъдат обосновани от нови позиции, а именно – информационните атрибути на управление.
Управлението е процес, насочен към отстраняване на хаоса, на ентропията с цел повишаване на функционалните качества на системата и прогресивното й развитие. В информационен смисъл, процесът на управление носи антиентропиен характер: получавайки информация, живата система намалява информационната ентропия вътре в себе си, използва получаваната информация за поддържане на своята организираност. Важна страна на управлението в живите системи е наличието на обратни връзки. Принципът на обратните връзки е един от основните принципи на самоуправление, саморегулация и самоорганизация. С помощта на обратните връзки самите отклонения на обекта от зададеното състояние формират управляващи въздействия, които привеждат състоянието на функцията в зададеното. С други думи, обратната връзка – това е обратно въздействие на резултатите на процеса върху неговото протичане.
Включвайки в списъка с изисквания при избора на фактор за информационно въздействие върху човека със зададена цел такива негови показатели и свойства, като универсалност (въздействие с обратна връзка) и максимизиране (въздействие с широк амплитуден и честотен спектър), може да се твърди, че разработените от ФРНМТ “АЙРЕС“ кръгови дифракционни решетки със субмикронна фрактално-матрична топология отговарят напълно на тези изисквания.
Установен факт е корелацията между нарушенията на функциите на организма и патологията на отделните, съставящи го клетки. Затова всяко заболяване на организма винаги се съпровожда или даже става причина за промяна на протичането на метаболитните процеси в клетките.
Това на свой ред, инициира процеси на функционално преустройство на клетките и вариации на спектрите на излъчване на собствените електромагнитни полета на клетките – основни структурно-функционални единици в организма. Всяка клетка представлява изключително сложно биологично образование, в което едновременно протича огромно количество биохимични реакции, без които тя просто не може да живее и да изпълнява своите функции. Всяка реакция се съпровожда с поглъщане или отделяне на енергия, при това във всякакъв вид, в това число и във вид на електромагнитно поле. Ако регистрираме електромагнитен сигнал от една нормално работеща клетка, след това от друга, трета и т.н., то ще констатираме, че той е уникален за всяка от тях. Но даже в това безкрайно разнообразие може да бъде намерено нещо общо, присъщо на всяка нормално работеща клетка – хармоничността на сигнала.
В организма клетките съществуват само при наличие на възможност да взаимодействат помежду си. Това взаимодействие се осъществява под различни форми, на различни нива, в това число и на ниво слабо електромагнитно взаимодействие. При това, ако регистрираме сигнал, възникващ при съвместна работа на която и да е популация от клетки, можем да установим, че формата на този сигнал е интегрална и не прилича на нито една от своите съставящи. Но, ако популацията от клетки (или, в този случай е по-правилно да се каже – системата) работи нормално, т. е. изпълнява в пълен обем необходимата функция при оптимално количествено и качествено запазване на вътрешносистемните връзки, то формата на интегралния електромагнитен сигнал на тази система ще бъде кохерентна. Нарушаването на съгласуваността на функциониране между елементите на функционалната система, влошаването на тяхната синхронизация и отслабването на връзките помежду им е обективен признак за напрежение и даже изтощаване на регулаторните системи на организма, което се отразява и върху характера на изходящия електромагнитен сигнал – той престава да бъде кохерентен.
На основата на проведените научни изследвания, във Фонда “АЙРЕС“ е разработена и внедрена поредица изделия с различно предназначение, в които като работен елемент се използва кръговата дифракционна решетка (КДР) «АЙРЕС».

АПЛИКАТОРИ МАТРИЧНИ “АЙРЕС”

Една от модификациите на кръговата дифракционна решетка (КДР), изработена върху самозалепващо фолио, е получила названието Апликатори матрични “АЙРЕС“, които официално са регистрирани в Руската Федерация и са включени в Държавния Регистър на медицински изделия през 2001 г.
Матричните апликатори “АЙРЕС“ са предназначени за оказване на общо регулиращо влияние върху физиологичните системи на организма при лечение на функционални разстройства в широк спектър от патологии.
Лечебното действие на апликатора се реализира чрез резонансно взаимодействие в областта на проекциите върху кожата на вътрешни органи, зони на болка и биологично активни точки, трансформирани в резултат от различни заболявания.
Изследванията, проведени в Държавния оптичен институт “С.И. Вавилов” са показали, че матричната графика на изделията АЙРЕС представлява пространствено-вълнов филтър на Фурие, който позволява всякакъв вид периодично трептене да се разложи на хармонични съставящи с минимална линейна амплитуда. Апликаторът резонира пасивно с хармоничните съставящи на електромагнитния сигнал, който постъпва от организма в точката на поставянето му и го усилва по амплитуда и мощност. При това нехармоничните съставящи на сигнала затихват и постепенно изчезват. Затова в зоната, където се намира апликатора, се създават условия за хармонизиране на функционалната активност на всички информационни нива и, като следствие – за нормализация на основните биофизични, биохимически и физиологични процеси, т.е. на всички нива на организация на организма. С други думи, благодарение на спецификата на фрактално-матричната графика, нанесена върху подложка, “деформираните“ сигнали, носещи към периферията (към биологично активни точки или зони) информация за какви да е нарушения в системната дейност на организма, се “коригират” в мястото на взаимодействие с апликатора и връщайки се обратно, в някакъв смисъл “се натрапват“ на организма, като постепенно го заставят да преустройва дейността си по механизма на биологичната обратна връзка.
Тези ефекти се установяват добре с помощта на стандартни инструментални методи, прилагани за функционална диагностика на човек.

НЕУТРАЛИЗАТОР НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНИ АНОМАЛИИ “АЙРЕС“ 

Основен елемент на неутрализатора е микросхема с КДР, нанесена върху силициева пластинка. В резултат на взаимодействието на всякакъв вид електромагнитно поле с КДР на неутрализатора се извършва структурното му преобразуване в кохерентна форма. То се разлага на хармонични съставящи, без да губи информационната си наситеност, диференцират се и частично се погасяват резките пикове на индуктивна активност и случайните пикове. В следствие на това съществено отслабва негативното въздействие на техногенното електромагнитно поле върху организма на човека.
Резултатите от проведените тестове водят до извода, че използването на неутрализаторите на електромагнитни аномалии “АЙРЕС“ в условията на продължителна работа на мобилния телефон предотвратява понижаването на функционалната лабилност на главния мозък, като способства за поддържането на оптимален баланс между процесите на възбуда и подтискане на централната нервна система, възпрепятства възникването на умора, оптимизирайки структурата на електроенцефалограмата на човека. Освен това, благодарение на резонансното взаимодействие на неутрализатора с фоновото излъчване на тъканите на главния мозък, се нивелират не само локалните изменения на биоелектричната активност, предизвикани от насоченото честотно-вълново въздействие на радиотелефона, но и се мобилизират регулаторните механизми на централната нервна система.

ОПТИЧНИ ФИЛТРИ “АЙРЕС“

(ОПТИЧНИ КРЪГОВИ ДИФРАКЦИОННИ РЕШЕТКИ)

Оптичните кръгови дифракционни решетки (КДР) “АЙРЕС“ представляват пространствен анализатор, разлагащ потока на постъпващите електромагнитни трептения в оптичния диапазон на ред хармонични трептения (пространствен спектър на Фурие). КДР представляват стъкла с нанесен върху тях фрактален матричен модул, които се монтират на рамки за очила. Топологията на модула се формира в стъклото във вид на канали посредством химическо ецване. Схемата на матриците се състои от взаимно пресичащи се окръжности с различни размери, образуващи множество трептящи кръгове, в които възникват резонансни индуцирани трептения със собствени честоти. Преминаващия през матричния филтър електромагнитен импулс активира фракталното поле за сметка на интерференцията на потоците електромагнитно излъчване, преминало през дифракционната решетка, образувана от взаимно пресичащите се окръжности на фракталния модул. Като резултат, поради пасивното взаимодействие на електромагнитното поле в оптичния диапазон (дължина на вълната от 400 до 760 нм) със схемата на КДР, ефективно се коригират на първо място най-силно изразените нарушения на кохерентността на електромагнитните вълни. Като резултат, при използване на КДР в процеса на дейност, свързана с необходимостта от изпълнение на работа с натоварване на очите в условията на намаляване на яркостта в зрителното поле, наличието на неясност на образите и редица други неблагоприятни фактори, обуславящи възникването на амплитудно-честотни аномалии на електромагнитното поле в оптичния диапазон, съществено се понижава натоварването върху зрителната сензорна система, което, на свой ред, предпазва от развитие на цял комплекс нарушения от професионалната офталмопатия и позволява на човек значително по-дълго да поддържа висока работоспособност. 

Линк към листовка 1 тук...
Линк към листовка 2 тук...